Въведение
През последните години в България се наблюдават значителни промени в данъчната политика, насочени към облекчаване на малкия бизнес. Една от ключовите мерки е увеличението на прага за задължителна регистрация по данък върху добавената стойност (ДДС). Тази статия разглежда как тези промени влияят върху малките предприятия и какви са потенциалните ползи и предизвикателства.
Исторически преглед на промените в ДДС ставките и праговете в България
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е въведен в България през 1994 г. със ставка от 18%. През 1996 г. ставката е увеличена на 22%, а през 1999 г. е намалена на 20%, което остава стандартната ставка до днес. През 2020 г., в отговор на пандемията от COVID-19, България въведе намалени ДДС ставки за определени сектори. Ресторантьорските и кетъринг услугите започнаха да се облагат с 9% ДДС, а за хляба и брашното беше въведена нулева ставка. Тези намалени ставки бяха временни и изтекоха на 31 декември 2024 г. От 1 януари 2025 г. стандартната ставка от 20% се възстановява за тези стоки и услуги. Прагът за задължителна регистрация по ДДС също претърпя промени. Първоначално, през 2003 г., той беше установен на 50 000 лв. През 2023 г. прагът беше увеличен на 100 000 лв., а от 1 януари 2025 г. се повишава на 166 000 лв. Тези промени отразяват усилията на България да адаптира данъчната си политика към икономическите условия и да облекчи административната тежест върху малките и средни предприятия.
Мотиви за увеличението на прага на ДДС
Увеличението на прага за задължителна регистрация по ДДС в България е мярка, насочена към облекчаване на административната тежест върху малките и средни предприятия (МСП) и стимулиране на тяхната икономическа активност. Тази промяна има за цел да създаде по-благоприятна бизнес среда и да подпомогне развитието на малкия бизнес в страната. Малките предприятия често се сблъскват с предизвикателства, свързани с изпълнението на сложни данъчни изисквания. Чрез повишаване на прага за регистрация по ДДС, значителен брой малки фирми ще бъдат освободени от задължението за водене на детайлна ДДС отчетност, което ще им позволи да насочат ресурсите си към основната си дейност и растеж и да подпомогне създаването на нови работни места. По-малките данъчни и административни бариери улесняват навлизането на нови участници на пазара и подпомагат иновациите.
Друг от основните мотиви за увеличението на прага до 166 000 лв. е, че България се стреми да се доближи до максимално допустимия праг, определен от Европейския съюз. Това съответствие с европейските практики цели да създаде по-конкурентна и привлекателна среда за местния бизнес. В Европа, праговете за регистрация по ДДС се различават значително. Например, във Великобритания прагът е £90,000 (приблизително 104 000 евро), в Германия е €22,000, а в Италия – €85,000. Тези различия отразяват специфичните икономически условия и данъчни политики на всяка страна. Трети мотив за увеличаване на прага е, че по-високият праг за регистрация по ДДС може да намали стимулите за укриване на обороти и да насърчи малките предприятия да оперират легално, като по този начин се повишава прозрачността и се укрепва фискалната дисциплина. Въпреки положителните аспекти на тази мярка, съществуват и опасения относно потенциалните негативни ефекти върху държавния бюджет. Намаляването на броя на регистрираните по ДДС фирми може да доведе до спад в данъчните приходи.
Разбира се има поле и за някои предизвикателства като нелоялна конкуренция, тъй като увеличаването на прага може да доведе до ситуация, в която нерегистрираните по ДДС малки предприятия предлагат по-ниски цени в сравнение с регистрираните фирми. Друг проблем може да се окаже и раздробяването на бизнеса – с цел да останат под новия праг и да избегнат регистрация по ДДС, някои предприятия могат да се разделят на по-малки единици, което би затруднило контрола и събирането на данъци от страна на държавата.
Практически насоки за дерегистрация по ДДС след увеличението на прага
Процедурата по дерегистрация на ДДС има няколко етапа, като първият е проверката на оборота – уверете се, че облагаемият оборот на вашето предприятие за последните 12 месеца е под новия праг от 166 000 лв. Подгответе заявление за дерегистрация по образец, предоставен от Националната агенция за приходите. Няма законово определен срок за подаване на заявлението след увеличението на прага. Въпреки това, препоръчително е да го подадете своевременно, за да влезе в сила дерегистрацията възможно най-скоро. След подаване на заявлението, НАП ще извърши проверка на представената информация и ще издаде решение за дерегистрация. Дерегистрацията влиза в сила от датата, посочена в решението на НАП.
Към датата на дерегистрация е необходимо да извършите инвентаризация на наличните активи и стоки. За наличните активи и стоки, за които е ползван данъчен кредит при придобиването им, трябва да начислите ДДС върху остатъчната им стойност и да го внесете в бюджета. В рамките на 14 дни от датата на дерегистрация, трябва да подадете последна ДДС декларация, в която да отразите начисления ДДС върху наличните активи и стоки.Важно е да се отбележи, че дори и след дерегистрация, имате право на доброволна регистрация по ДДС, ако считате, че това е в интерес на вашия бизнес. Поради сложността на данъчното законодателство, препоръчително е да се консултирате с данъчен консултант или счетоводител преди предприемане на стъпки за дерегистрация. А през март 2025 започва и нашият курс за правилата за облагане на ДДС в който може да научите от първа ръка всичко, което ви интересува по темата. Самият курс е подходящ, както за студенти по счетоводство и финанси, така и за собственици на малък и среден бизнес.
