За тези, които тъкмо навлизат в света на финансите и искат да разберат един от мнозината начини за правене на пари чрез инвестиране, разликата между облигации и акции най-вероятно не е ясна и би било полезно тези две понятия да се разграничат и обособят, тъй като те имат ключова роля в сферата на бизнеса.
Какво представлява облигацията?
Облигацията е документ за дълг или заем за предоставен кредит, който различни институции използват за да си набавят финансиране. Думата идва от латинската obligato, което значи задължение. Притежателят на облигацията се нарича емитент, и е нейн издател. Тъй като българското и западноевропейското законодателство не познават легално определение на облигация, тя се разглежда спрямо два свои аспекта: като ценни книжа и като заем, предоставен на акционерско дружество. Различните видове облигации, както и техните емитенти, ще разгледаме по-долу.
Начинът, по който работи е подобен на други видове заеми: Емитентът плаща предварително фиксирана лихва под формата на купони по време на срока на облигацията, наричан още падеж. Щом той изтече, издателят връща първоначално подадената сума на облигациите, която се нарича главницата. Такъв заем също може да бъде раздробен на множество облигации – ако примерният заем е сто лева, той може да бъде разпределен на десет облигации по десет лева, на двадесет облигации по пет лева и т.н. Основата на облигацията се крепи на отношението между емитентът, който поема задължението и облигационерът, който купува дълга и осигурява средствата.
Облигациите обикновено се оценяват по номинална стойност, но с вече издадените ценни книжа може да се търгува на вторичния пазар. Тоест, всеки притежател на облигация може да я продаде на друго физическо или юридическо лице, което след покупката има право на облигационни плащания от емитента. Съществуват и агенции за кредитен рейтинг, които оценяват стойността на облигацията, издадена от определена компания или държава.
Каква е разликата между облигация и акция?
Облигациите имат по-самостоятелен характер от акциите, при които купуващото лице придобива дял от емитиращата ги компания и по този начин участва както в бъдещи печалби, така и в евентуални загуби. Облигационерът е кредитор на дружеството, като нито е част от него, нито носи последиците от неговия евентуален фалит. Казано по друг начин: акциите купуват собственост, а облигациите купуват дълг и също имат краен срок, за разлика от акциите. В облигационните пазари търгуват не само професионални инвеститори, но и банки, пенсионни, взаимни и други фондове.
Друга разлика е, че акциите са по-рискови спрямо облигациите, защото колкото повече се покачва процента на възвръщаемост, толкова се покачва и шанса за загуба. Това кара някои по-консервативни инвеститори да предпочитат облигациите пред акциите, тъй като техните цени се движат по по-тесни граници. С тях може и да се търгува на вторичен пазар, като цената им може да намалее или нарасне спрямо номиналната. Ако облигацията е купена с премия, то инвеститорът ще получи по-малко доходност от нея, тъй като е платил повече от емитираната цена. Съответно, ако цената е с по-ниска цена доходността е повече.
Какви са различните видове облигация?
Облигациите могат да се групират по няколко различни начина, спрямо това кой ги е емитирал. Също така, има т.нар. конвертируеми облигации, които дават възможността на инвеститорите да ги обърнат в акции, ако цената на акциите се повиши до специфично определено ниво. Друг вариант са безлихвените (zero-coupon) облигации, които са краткосрочни. Вместо с лихва, те се издават с отстъпка от номиналната им стойност и инвеститорите печелят при тяхния падеж.
Корпоративни облигации
Освен чрез акции, компании могат да финансират своите разходи чрез корпоративните облигации, които са дълг с фиксирана доходност. Тези дългове могат да им служат за всякакъв вид разрастваща дейност – за производствена и административна инфраструктура, преустройване на операции и всякакви други нужни.
Държавни облигации
Държавните облигации (наричани още Държавни ценни книжа) представляват средносрочен или дългосрочен дълг, който е издаден от държавата и може да се емитира единствено от Централната банка. Обикновено се възприема като нискорисков и има падеж от няколко десетилетия. Тези акции обикновено се купуват директно от правителството, което ги е издало.
Общински облигации
Общински облигации могат да бъдат дългове, емитирани от мнозина структури, които са държавна собственост. Те могат да бъдат окръзи, училища, летища и естествено – общини, на които са нужни средства за изграждане на училища, болници, пътна или каквато и да е друга инфраструктура. Инвестирайки в общински облигации човек може да допринесе директно за благоустройството на своя град или квартал.
Наднационални облигации
Наднационалните облигации държат много висок кредитен рейтинг и се емитират от международни институции като Европейската инвестиционна банка. Като естество са подобни на държавните облигации и техните цени зависят от много фактори, като кредитен рейтинг, времето до падежа и др.
Ако искате да разберете и за различните видове инвеститори, можете да прочетете статията за петте вида инвеститори и най важното, за всеки от тях, както и за видовете пазарен климат.
Какво трябва да знам за инвестирането в облигации?
Начинаещите инвеститори трябва да са наясно както със своите цели, така и с детайлите на самата облигация. Едно от най-важните неща е да се знае датата на падеж, тъй като на нея тя ще бъде изплатена и по това трябва да се изчисли дали тази обвързаност ще е полезна и потенциално доходна.
Тъй като облигациите се търгуват извънборсово те трябва да се закупят от брокери, които има шанс да ги продават с премия. Съществуват онлайн брокерски услуги, занимаващи се с продаването на фондови и единични облигации, но тъй като те представляват вторичен пазар, цените на тези дългове и тяхната достъпност няма да
са толкова гъвкави.
Рейтингът на облигацията също е друг такъв важен фактор. Тези с по-висок рейтинг са нискорискови и това значи, че има по-голям шанс емитентът да изпълни задълженията си и кредиторът няма да загуби своята инвестиция. Както вече споменахме, съществуват различни агенции за оценяване на облигации, според чиито рейтинг може да се оцени стойността им. Ценните книжа от най-висок клас могат да имат рейтинг “ААА”, а по-несигурните емитанти, които се затрудняват с покриването на задълженията си могат да имат “D”.
Друг важен елемент историята на емитента. Познаването на компанията или институцията, в чиито облигации потенциално ще се инвестира е важно, тъй като това намаля риска да се влеят пари там, където има малък шанс да се върнат. Това е също обвързано с индивидуалната толерантност към риск и какви евентуални загуби човек може да си позволи да понесе – както и при акциите, тук ниският рейтинг предлага повече риск и за това емитентите компенсират с по-висока лихва.
С какви рискове са свързани облигациите?
Както при всеки вид финансова инвестиция, рисковете са многобройни. Един от тях е този с лихвените проценти, при чието повишение цените на облигациите падат и те губят своята стойност. Друг риск е този на инфлацията – инвеститорът губи покупателната си способност ако увеличението надхвърли фиксирания доход. Трети е този на ликвидността, при който инвеститорът да иска да продаде своята облигация, но не намира купувач. И на последно място е това, че винаги съществува възможността емитентът просто да не успее да изпълни своя дълг.
Въпреки тези рискове, инвестицията в облигации все пак се счита за по-сигурна от тази в акции, въпреки че притежава половината от нейната средна възвръщаемост.
Все пак кредитантството на облигации може да доведе до стабилна и проследима възвръщаемост и е добър начин за разнообразяване на инвестиционното портфолио.
